С поредица от инициативи Българско-турският литературен клуб отбелязва 21. февруари и показва що е то ДНК на графичното слово
„Възход на писмеността“ е мотото, което Българско-турският литературен клуб в Пловдив избра, за да отбележи Международния ден на майчиния език, честван ежегодно на 21. февруари. Тази години събитията ще протекат в два поредни дни.
Вчера в Народна библиотека „Иван Вазов“ се проведе кръгла маса, посветена на основната тема. В научния форум със свои доклади и презентации се включиха доказани учени и изследователи. Началото бе дадено от проф. Евдокия Борисова от Шуменския университет, която доразви тезата на именития български литературен критик и културолог проф. Никола Георгиев за буква и дух. Разглезват ли ни буквите, освобождавайки ни от усилието да помним, ще бъде ли разколебан досегашният начин на общуване с развитието на технологиите, губим или не в съревнованието ни с изображението и звука – това бяха част от въпросите, които постави проф. Борисова, заключавайки, че буквата е паметта, но духът устоява. Доц. Мая Горчева от УниБИТ говори за езиците на морето – устната реч, думите и термините. Доц. Йорданка Бибина от БАН направи литературно пътуване през историята на турската писменост – VI -ХХ век. За възникването на арабската писменост и ролята й за възхода на арабо-ислямската цивилизация говори д-р Азис Шакир от Нов български университет. СУ „Св. Климент Охридски“. “Изкуството като език и неговите трансформации в многопластовия диалог на Близкия изток, Балканите и Средиземноморието” бе темата на презентацията на проф. Спартак Паскалевски.
Художничката изследовател Антония Дуенде представи своя път към глаголицата. Тъй като темата за славянските букви е предмет на нейните художествени търсения още от 90-те години на миналия век, първите й работи в техниката на фротажа са на базата на един от първите каменни паметници с текст на глаголица. Днес от 17 часа тя ще открие изложба „Глаголически следи“ в галерията на Общинския съвет. Освен за отличителните белези на графичното изобразяване, авторката ще сподели за сакралността и енергийността на тази стара писменост. Чрез многослойна обработка на листове с акварел, с добавянето на нотни партитури, фрагменти от текстове на други азбуки и древни сакрални символи, тя се стреми да инициира диалог между различните езици.
Гостите на Деня на майчиния език днес ще могат да се включат в атрактивни калиграфски работилници – кирилица и латиница, японско шодо, ислямска хат или пък да се пробват да станат майстори на ебру (да рисуват върху вода). Техни ментори ще бъдат художникът Панайот Панайотов, Виктория Алексиева, Зафер Гюнал, Несрин Мюмюн. Всички те ще бъдат разположени във фоайето на Общинския съвет.
В 18 часа започва и празничната акция „Пловдив пише“. Представителите на многобройните езици, на които се говори в хилядолетния Пловдив, ще напишат откъс от творба на едни от най-популярните и обичани разказвачи на приказки не само в Германия, но и по целия свят – Братя Вилхелм и Якоб Грим. 16 авторски екземпляра от техните „Детски и домашни приказки” с 86 истории, с бележки и коментари са обявени от ЮНЕСКО за част от документалното наследство на човечеството.
Клубът на консулите в Пловдив също ще се включи в събитието с послания към участниците. Един от акцентите на вечерта ще бъде прожекцията на документалния филм на Българско-турския литературен клуб „Езикът като ДНК“, който показва отношението на грузинския народ към тяхната писменост, която е и една от най-старите в света. Символ е Алфабетската кула, на която, под формата на ДНК спирала, са изобразени 33-те знака на грузинската азбука.
По повод Международния ден на майчиния език организаторите на събитието бяха обявили конкурс „Българската азбука – кирилицата“ в НХГ „Цанко Лавренов“. Над 30 творби, създадени от младите таланти, също ще бъдат подредени в изложба.
Събитията и в двата дни са част от Културния календар на Община Пловдив.
