Почти всички специалности в този факултет на Аграрния университет са уникални, 37 са избираемите и факултативни дисциплини
Скача броят на желаещите да учат задочно, казва деканът доц. Красимир Михов
Всеки випуск на Лозаро-градинарския факултет завършва с уникални дипломи, защото към 43 задължителни дисциплини по учебен план, студентите могат да избират още 37 избираеми и факултативни. Така съотношението между задължителните и предмети е 60:40, като факултетът планува да увеличи броя на избираемите, каза за „Уча в Пловдив” деканът доц. Красимир Михов. Това на практика означава, че всеки випуск се дипломира по уникална програма, а студентът учи това, към което проявява най-голям интерес. Напоследък изключително атрактивни били гъбарството, билкарството и пчеларството, които се явяват хитови дисциплини, заради възможността за добри доходи. Факултетът предлага практическо обучение в 500-декаровото си стопанство на „Ягодовско шосе” и в Брестник, което дава възможност на младите хора или да се реализират в сферата на производството, или да развият собствен бизнес. Поддържат се 400 винени и десертни сортове лози. Към базата по лозарство има и съвременна винарска изба за провеждане на практически занятия.
Почти никой от нашите студенти не избира случайно Аграрния университет, а още по-малко лозаро-градинарския факултет. Една трета от тях са деца на потомствени земеделци. Висшето училище се гордее със своя студентка, която преди две години била отличник на випуска и успяла да създаде ябълкова градина с финансиране по мярката „Млад фермер“. Силвия била майка на две деца, но заедно с това се справяла отлично и з бизнеса си.
През идната академична година факултетът ще приеме повече студенти в сравнение с предходната. 110 са бройките в специалността „Лозаро-градинарство„, 42 – в „Аграрно инженерство„ и по 20 в специалностите „Декоративно градинарство„, „Хидромелиорации“ и „Тропично и субтропично земеделие„. В последната специалност всички студенти са чужденци от Гърция и Турция. С изключение на „Аграрно инженерство“, всички специалности във факултета са уникални за страната и не се изучават в нито едно друго висше училище.
С всяка изминала година нараства броят на желаещите да учат задочно. Според доц. Михов основната причина е в това, че повечето студенти работят, и то в аграрния сектор. Това ги прави мотивирани да изучат в детайли избраната от тях специалност, за да са полезни след това на бизнеса си. Ако преди три години в специалността „Лозаро-градинарство“ са били приети 80 души редовно и 30 – задочно, при последната кампания бройките са задочно са скочили на 45, а редовните са 65. Това е специалността във факултета, при която се влиза с най-висок бал.
За безработица при добре подготвени агрономи не може да се говори, категоричен е деканът на факултета. В Молдова и Гърция били готови да наемат начинаещи агрономи срещу 1500 евро месечна заплата. И двете държави са пратили питане до Аграрния университет, заявявайки готовността да наемат млади специалисти. За района на Александруполис се търсят лозари, а за Молдова – специалисти по зеленчукопроизводство.
За недостиг на квалифицирани кадри може да се говори и у нас. Български фирми и чужди компании, които работят в областта на земеделието у нас, непрекъснато се интересували от подготвени специалисти и предлагали минимум 1000 лева стартова заплата.
Обучението във факултета дава възможност и за летни стажове и бригади в Испания, Великобритания, Италия и Гърция с цел да се изучат нови технологии в областта на селското стопанство. Много студентите се връщали само, за да се дипломират, тъй като намирали работодатели зад граница, които предлагали по 2-3000 евро заплати. За период от три месеца до една академична година студентите могат да се обучават и в европейски университети по програма “Еразъм”.
Доц. Михов е на мнение, че тепърва ще има много работа за специалисти по зеленчукопроизводство, тъй като това е приоритетен сектор за финансиране по новата Програма за развитие на селските райони 2014-2020 . Освен това зеленчукопроизводството осигурявал траен поминък. Потенциал имало и декоративното градинарство и към тези кадри гладът тепърва щял да се появи. Това са специалистите, които определят какъв тип растения ще оцелеят в градска среда и оформят цялостната визия при озеленяване.
„В момента едни от най-богатите хора в света са тези, които управляват земята и произвеждат храна. При следващите генерации първи по богатство ще бъдат тези, които управляват горите и водните ресурси“, смята доц. Михов. Затова Аграрният университет стимулира развитието на специалостта „Хидромелиорации”, тъй като бъдещите специалисти ще имат възможност за добра реализация на пазара. Към катедрата по мелиорации и геодезия е изграден корпус с лаборатория, учебни зали и работни помещения. При провеждане на занятия извън университета, за студентите се осигурява безплатен транспорт.
