341f1c737e4bb004c90ad3eab61d56e2

Йорданка Алексиева е професор към катедра “Хранене и туризъм” на Университета по хранителни технологии. Специализирала е във Великобритания и Германия. Интересите й са насочени към подобряване на качеството и създаване на нови продукти в храненето и туризма; кулинарна технология; алтернативен туризъм; маркетингови проучвания; внедряването на добри практики в ресторантьорството, хотелиерството и туризма. “Потребителските нагласи към ГМО – страхове, избор и ползи” бе темата на проучването, което проф. Алексиева представи днес на 62-та научна конференция “Хранителна наука, техника и технологии” в Университета по хранителни технологии. 

– Проф. Алексиева, опасни ли са за здравето храните с ГМО и наистина ли ни тровят?

– Вредни и опасни храни няма, има опасни количества. Това провокира интереса ми да направим анкета какво мислят хората за генно модифицираните храни. И това, на което се натъкнахме, беше от абсолютно непознаване на материята, до огромен страх. Всъщност генната модификация на храните се прави с цел да се нахрани човечеството. В момента вървят проучвания, които в някаква степен доказват, а други не са доказали, вредното въздействие на генно модифицираните храни. Така че науката все още има да прави още куп изследвания, за да докаже 100%, че те оказват неблагоприятно въздействие върху човешкия организъм. По време на нашето проучване за нагласите анкетирахме хора от различни възрасти – по-голямата част от тях се страхуват, че генното модифициране е фатално за човешкото здраве. Мисля, че повече трябва да се притесняваме и да обръщаме внимание какво слагаме ежедневно на масата – дали отделяме достатъчно време, за да приготвим домашна храна на децата си, дали не посягаме по най-малкото съпротивление към по-лесните храни, т.е. готовите, които са богати на трансмасни киселини и с високо съдържание на сол, на подсладители, на различни хранителни добавки, които би трябвало да се контролират като количество. Ако обърнем по-голямо внимание какво поставяме в чинията на хората, които обичаме, няма от какво да се страхуваме. На българина му липсва култура на хранене и познания за храната въобще. Още от детската градина трябва да обучаваме децата на здравословно хранене и начин на живот. Това ще се отрази благоприятно на нацията.

– Как гледате на данък „вредни храни и енергийни напитки”, който предизвика бурни дебати между производители и здравни експерти.

– Той съществува в няколко страни. Идеята е да се ограничи забогатяването на определени фирми за сметка на здравето на хората. Не мисля обаче, че този данък ще окаже очакваното въздействие. Напротив, трябва да се тръгне в посока обучение. Човек, който знае, може да направи съзнателен избор дали ще посегне към хамбургера, който е нездравословен, или към ябълката. По-правилната насока е създаване на учебни планове и програми още от детската градина. Здравословното хранене е обвързано с движението.

-Децата се тези, които най-много се изкушават. А едни от най-вкусните неща в повечето случаи са най-вредни.

– Имаме наредба и за физиологичните норми на населението, наредба за хранителните продукти, които трябва да консумират децата на съответната възраст, т.е. имаме законодателство. Ако се спазва и се контролира, ще има по-добър ефект. Ако човек знае кое е вредно за него, не би посегнал толкова бързо към него.  Кое е по-лесно за родителите сутрин? Да приготвят закуска или да дадат пари на детето и то да изтича в близката баничарница. Баницата, ако е традиционната българска, направена вкъщи с масло и качествено сирене – добре, ама тя не е. От друга страна по телевизията вървят реклами на храни, които не са здравословни – маргарин, бисквитки, кола. И децата се объркват. Всичко е борба за печалба.