Правителството прие доклад за изпълнение на Националната стратегия за учене през целия живот
30.9 на сто от българите от 30 до 34 години имат висше образование, но националната стойност по този показател все още е далеч под средната за Европейския съюз – 37.9. Това сочи анализ за 2014 година от доклада за изпълнение на Националната стратегия за учене през целия живот (2014-2020 ), който прие днес правителството. Чрез доклада се цели осигуряването на публичност за изпълнението на стратегията. За изминалата година се отчита напредък при постигане само по тази цел от стратегическия документ, като процентът през 2020 година трябва да стигне 36.
Независимо от постигнатия ограничен напредък при изпълнение на стратегическата цел „Повишаване на участието на населението на 25-64 години в образование и обучение от 1,5% през 2012-а на повече от 5% през 2020 -а, със своите 1,8% за предходната година България остава почти шест пъти под средната стойност за страните от ЕС.
През 2014 година се влошават стойностите на намаляване на дела на преждевременно напусналите образователната система от 18 до 24 години. През 2012 година те са били 12,5%, а през 2020-а трябва да са под 11. За 2014-а те са 1299 на сто.
Негативни са тенденциите, свързани с постигане на стратегическата цел „Повишаване на дела на придобилите степен на професионална квалификация (СПК) в областите „Информатика“, „Техника“, „Производство и преработка“ и „Архитектура и строителство“. Те трябва да са най-малко на 60% през 2020 година. Към момента процентът не надхвърля 45.
В доклада са направени препоръки за по-ефективното прилагане на стратегията, като се обръща внимание на по-слабо активните участници в образователната политика, осъществяване на работещи връзки между образованието и пазара на труда, въвеждане на неформални и гъвкави форми на обучение и съвместна работа със социалните партньори. Подчертана е необходимостта от реформа и иновации в образованието – от предучилищната подготовка, до висшето образование и ученето на възрастни.
