„Не трябва да се страхуваме от изкуствения интелект, а от факта, че науката придобива знания по-бързо, отколкото човечеството мъдрост“, казва деветокласникът от ЧСУ “Дружба”
Виктор Точев е деветокласник в Частно средно училище „Дружба“. Няма състезание по математика, в което да е участвал и от което да не се е завърнал с медал. От началото на учебната година досега е бил на 5 състезания и е завоювал 5 престижни отличия: три златни медала, едно първо място и едно второ място. През октомври м.г. взима участие на националния кръг на Международната олимпиада по математика – IMOCSEA (International Mathematics Olympiad Competition of Southeast Asia) и печели златото. Това е единственият златен медал в неговата възрастова група, който го класира за международния финал на олимпиадата в Малайзия през месец декември. През ноември м.г. се включва в онлайн състезанието Math Challenge, в което участват 9600 ученици от 88 държави и печели златен медал, който е и единственият за България. Виктор попада и в най-добре представилите се 10% от състезателите. На последното издание на турнира от календара на Съюза на математиците в България – “Иван Салабашев”, стана един от двамата златни медалисти за 9. клас.
– За повечето твои връстници математиката е по-скоро кошмар, кое беше онова, което те запали, за да достигнеш върховете, с които можеш да се гордееш днес?
– Много са факторите, които са изиграли своята важна роля, за да започна да се занимавам с математика, но първоизточникът е един – участието ми в състезанието “Решавай с Дружба”, още когато бях в последна група на детската градина. Това беше не само първото ми състезание изобщо, но и първият по-сериозен сблъсък с тази наука. Разбира се тогава ми беше необходимо единствено да познавам числата до 10, основните фигури и малко логическо мислене. Простичките, но винаги необходими основи, върху които започнах да надграждам, с помощта първо на дядо ми, а впоследствие и на различни специализирани математически школи, базирани в Пловдив и София.
А по отношение на математиката и дали е кошмар – за да бъда честен – трудна е. Всъщност математиката сама по себе си не струва (няма никакво значение какви са координатите на върха на някоя случайна парабола или пък колко е произведението на две петцифрени числа). Проблемът е, че тя никога не е “сама по себе си”, тя се съдържа в абсолютно всичко и представлява инструментът, с който си служи науката, за да може да обясни света, в който живеем. Ето затова я харесвам.
– Имаш множество постижения и награди, как протича подготовката ти, тъй като всяко състезание или олимпиада има своя специфика?
– Отделните формати на състезанията са изключително различни – на някои имаш на разположение четири и половина астрономически часа за решаването на 4 задачи, а на други – за 80 задачи предоставеното време е едва 10 минути. Така, че за всеки един турнир или олимпиада, национални или международни, подготовката трябва да е съобразена с конкретния формат, но винаги си прилича по едно – доста решаване на задачи.
– Кое е завоеванието, донесло ти най-голямо удовлетворение и защо?
– За постижението, донесло ми най-голямо удовлетворение, кандидатите са доста, но сред тях изпъква сребърният медал на World Mathematics Invitational, спечелен в Япония. А може би е класирането ми пръв в листа за прием за Математическата гимназия в 5 клас. Окончателната класация тогава беше изградена на базата на резултатите от няколко предварително проведени състезания – нещо като “мулти първо място”, а най-забавната част е, че така и не отидох да уча там. Останах в “Дружба”, защото училището е наистина готино. По същата причина не се преместих и след 7. клас, въпреки 100 т. на НВО по математика.
– Какви са другите ти интереси, освен математиката?
– Нумизматика.
– Трябва ли да се страхуваме от изкуствения интелект?
– Изкуственият интелект – доста интересна, леко плашеща и невероятно бързо развиваща се тема. ИИ има голям потенциал и разкрива пред себе си много нови хоризонти. Вече е нещо напълно достъпно и за много хора е средство, което улеснява ежедневието и работата, ефективно замествайки човешкия труд. Това обаче е нож с две остриета… Просто технологията се развива толкова бързо, че не бих се учудил след известно време в учебниците да четем “…ИИ започва да се развива с невиждани темпове през 20-те години на XXI век и става световна сензация, която покорява редица аспекти на обществения живот до края на десетилетието.” Не трябва да се страхуваме от изкуствения интелект, а от факта, че науката придобива знания по-бързо, отколкото човечеството мъдрост. Няма сила, която да е в състояние да спре човешкото любопитство – ние винаги ще се стремим да преминем границите на познатото и да достигнем тези на възможното, после да преминем и тях. Това е чудесно, стига обаче да използваме знанието и в частност ИИ разумно.
