С 8000 лева, събрани от дарители, ремонтираха покрива на Радиното училище, искат да стане национален паметник

Фигури от паноптикума в къщата-музей.
Фигури от паноптикума в къщата-музей.

 

Обновената експозиция от восъчни фигури „Дюкяна на Минчо Вазов“ бе открита днес в Сопот по повод 165-годишнината от рождението на Иван Вазов. Екипът на къщата-музей в родния град на патриарха на българската литература решил да отбележи юбилея като реализира експозицията. Вазов от восък посреща гостите на музея. Той е на около 18 години, възраст, на която е работил в дюкяна на баща си, но вместо да прави търговски сметки, бъдещият класик започнал да пише първите си стихове. Младежката фигура е допълнение към компанията от восъчни скулптури на Вазови герои.

В навечерието на годишнината е приключил и ремонтът на Радиното училище. Със събраните 8000 лева от дарители е възстановен покривът, но остава фасадата. “Помагаха не богати хора, а колеги от музеи. Ще направя постъпки да стане паметник на културата от национално значение, за да има повече възможности за финансиране”, обяснява директорът на къщата-музей Стефан Филчев. Той обаче е твърдо против музеят да стане национален с мотива, че общинските са финансово по-стабилни, тъй като разполагат сто процента със собствените приходи. Националните са длъжни да пращат изработеното в министерството на културата, без гаранция, че то ще се върне обратно при тях.

Eжегодната Вазова литературна награда също се връчва днес. Тазгодишният носител е Владимир Зарев, който се оказва и единствен номиниран.

 

По повод 80-я юбилей къща-музей, който също се отбелязва тази година, бе организиран национален ученически конкурс “Вазовата България”. За вчерашната церемония по награждаването пристигнали деца, родители, учители и директори от цяла България.

“Рецитираха, пяха. Конкурсът придоби такива измерения като мащаб, каквито не очаквахме. Децата ни дадоха урок по родолюбие, може би защото не ги ограничихме в рамки и шаблони. Върнаха се към Вазовите мечти, блянове идеали,у а в творбите си бяха уловили пулса на съвременна България – с нейните хубави и лоши страни”, каза още Стефан Филчев.