Зрелостникът завърши ПГ по кожени изделия и текстил с 4.35, има своя библиотека у дома, рецитира Ботев, Вазов и Вапцаров
Намираме го зад щанда за царевица в „Кючук Париж”. Усмихнат изпраща поредния клиент. На столчето до него е Учебният правописен речник на Пенка Радева и Стоян Буров, отгърнат на темата за употреба на определителен член при имената от мъжки род. Откакто е приключил с матурите и бала, Ваджип Алиев е променил сутрешния си маршрут и вместо от Столипиново до квартал „Гагарин”, пътува до „Южен”. Баща му е инвалид, затова се налага майка му да е непрестанно до него като придружител. На 19-годишния младеж от гетото пада отговорността за изхранването на фамилията. Която, изненадващо, не е многолюдна. Ваджип има само една сестра.
Зрелостникът завършил ПГ по кожени изделия и текстил с успех 4.35. Изкарал много добра оценка на държавния изпит по специалността си „Моделиер-технолог на кожено-галантерийни изделия” и получил предложение от „Нематекс” – един от лидерите в обувното производство, да започне работа във фирмата.
„Отказах не защотоне ми трябва работа, а защото искам да стана учител. И да бъда пример за хората от етноса в Столипиново. Не се срамувам, че съм от ромски произход и се надявам да сбъдна мечтата си”, казва младежът, който се надява наесен да е първокурсник по начална педагогика или социални дейности в Пловдивския университет. Разчита на оценката си от втората задължителна матура. Явил се на философски цикъл и изкарал 3.84. Готвил се сам за зрелостните изпити, разчитайки на подготовката в училище и на тестовете, които тегли от интернет. Добил и смелост да се яви на кандидатстудентски изпит по езикова култура в университета и очаква резултата.
На въпрос ще му стигнат ли силите да завърши висше образование, той отговаря с цитат от Вапцаровата „Вяра”: „Ето – аз дишам,/ работя,/ живея/ и стихове пиша/ (тъй както умея)./С живота под вежди/ се гледаме строго/и боря се с него, доколкото мога”.
Ваджип е сред учениците, с които се гордее ОУ „Пенчо Славейков”. Завършил с много добър успех и, подкрепян от родителите си и от директора Екатерина Делинова, момчето продължава своето образование извън гетото. За разлика от сестра си, която не успява да завърши средно.
Докато чака да излязат резултатите от първо класиране в университета, младежът решил да работи. Обадил се по обява и го одобрили.
„Срамна работа няма, щом ми помага да се чувствам нормален човек. Срещам много хора през деня и това ме обогатява. Старая се да бъда винаги усмихнат, независимо дали виждам срещу себе си намръщени физиономии или ведри лица. Всеки носи проблемите със себе си”, разсъждава Ваджип. Част от парите, които изкарва, заделя за университетската такса. С надеждата да го приемат. Ако има късмета да стане студент, обещава да бъда стриктен и да не допуска слаби оценки. Заедно с това ще трябва да работи, за да се издържа.
„Както знаете, един от най-големите проблеми в махалата е редовното посещение на децата в училище. Именно затова искам да стана учител, и то не къде да е, а в Столипиново. За да бъда добрия пример и да мотивирам родителите да ги пращат в клас. Да покажа, че който се труди, винаги може да намери пътя за излизане от гетото и да се интегрира по-лесно. Хората от етноса имат по-голямо доверие на човека от квартала, който говори на техния език”, обяснява младежът.
Завява ми категорично, че няма да се откаже от мечтата си, дори да не успее тази година. У дома си има библиотека, основно с български автори, която сам си попълва. Купува втора ръка книги и учебници. Обича да рецитира. Знае наизуст стихове на Вазов, Вапцаров, Ботев и за да го докаже, започва с „Българският език”.
