Искаме поне санитарния минимум за географията, но нямаме никакъв отговор от МОН, казва доц. Марин Русев от Софийския университет и член на Асоциацията на професионалните географи
Преподаватели от 60 града в страната се включиха в националния протест на учителите по география. Предметът ни е силно дискриминиран, защото в новия учебен план драстично са орязани часовете, заявяват от Асоциацията на професионалните географи и регионалисти. В публикувания нов проект часовете ще бъдат изцяло премахнати в програмата за 11 и 12 клас, а в обучението от 5 до 12 клас съотношението между история и география е 63:37, недоволстват учителите. От асоциацията са изпратили отворено писмо до МОН и парламентарната комисия по образование, но все още нямат отговор. По темата разговаряме с доц. Марин Русев – ръководител катедра „Регионална и политическа география” в Софийския университет, чиято кариера е тръгнала като преподавател по география и история в училище.
-Доц. Русев, не остана предмет, по който учителите да не протестират и всеки като че дърпа чергата към себе си. Основателно ли е недоволството на преподавателите по география?
-Формулировката на нашето недоволство е по-обща. Става дума за начина, по който работят комисиите. Още на 8 януари сме изпратили писмо с конкретни предложения, с искане за представители на географката гилдия в състава на тези комисии, но досега нямаме отговор. Нито положителен, нито отрицателен. Нямаме отговор на две други писма с предложения за матурите и сме учудени от несъответствието между европейското желание на нашето образователно министерство да включва гражданско образование, и поведението му, което е като при тоталитаризма. По отношение на зрелостните изпити искахме да се увеличи относителната тежест и значимост на онези задачи, които показват наистина географско познание. В момента последната част е есе. Есето показва дали детето е грамотно, дали може да съставя смислен текст, и дали знае да пише “България” с главна буква. В повечето случаи учениците не пишат есе или пък получават ниска оценка на него. И в един момент се оказваме с най-ниски оценки по география от зрелостните изпити. Предлагаме на мястото на есето да има две снимки, например – с контурите на островната група Нова земя и с контурите на островната група Нова Зеландия, като задачата на зрелостника е да ги разпознае. Никой обаче не обръща внимание на истинските географи. Членовете на комисиите за забравили, че са били в училище или изобщо не са били.
-Не се ли получава противопоставяне между предметите, както става с историята и географията?
-Не сме против историята, просто искаме да намалим това съотношение 63:37. 80% от колегите имат право да преподават и по двата предмета, така че не става дума за запазване на работното място. Географите няма да пострадат, но децата няма да получат достатъчно познания. Има опасност в някои училища да изучават предмета само един час седмично. Нашето предложение е елементарно. Настояваме това съотношение 63:37 да стане 58:42. Признаваме правото на историята да има повече часове, но искаме поне санитарния минимум, така че да няма класове и ученици с по един час седмично. Трябва да бъдем уважени от историческата гилдия за това.
– Толкова искахме реформа в образованието, а в един момент всички недоволстват. Какво се случва?
– Очевидно е, че не се работи открито. Очевидно е, че се бърза заради корпоративни интереси. Някои придворни издателства вече са готови с учебниците за 1 и 5 клас и много биха искали да изпреварят останалите. Защо трябва да се преминава към нова система с такава скорост още на следващата есен. Трябва, защото еди-кое си издателство очаква да изпревари другите. Няма диалог. На какво казваме обществено обсъждане – че учебните планове са публикувани на сайта на МОН? В момента ние, например, не знаем има или няма в комисията за учебния план географи. Всичко се прави с етикет за модерно, но се прави по феодален начин.
