Имаме амбицията да го възродим отново като средно, казва Симеон Варга – застъпник на българската общност в унгарския парламент

Гимназистите четат „Дивите джентълмени и чудовището“ на Дончо Цончев и търсят глаголи от свършен и несвършен вид

„Бъдещето се гради не само с мотика, а с вяра в Бога и с отворени очи. А очите се отварят от науката“.

Паметните думите на първия председател на Дружеството на българите в Унгария Лазар Иванов, изречени преди цяло столетие, насочват към пътя на знанието и дават кураж за създаването на училище в началото на миналия век. Днес Българското училище за роден език в Будапеща се готви да посрещне своята 100-годишнина. На 25 февруари се навършва един век, откакто то отваря врати в унгарската столица. На тази дата 18 ученици започват редовно да посещават наетата класна стая на ул. „Лоняи“ №4. След като през 1914-та се създава Дружеството на българите в Унгария, две години по-късно и църковно-училищната община, се взима решението за основаване на училище и църква за българите, които живеят в Будапеща.

„Първият учител е бил Константин Спиров. През дългата си история училището има различни периоди, но винаги е било средище за децата на българската общност тук”, каза пред „Уча в Пловдив” директорът Светла Кьосева, която работи в него от 1984 година до днес.

Честванията по повод юбилейната година започват на 25 февруари, когато ще бъдат посетени местата, където училището се е помещавало през годините. На три от сградите има поставени паметни плочи, на които ще бъдат поднесени венци. Празникът ще продължи в Българския културен дом. Там ще бъдат обявени резултатите от конкурса за съчинения и рисунки по повод вековния юбилей, а победителите ще получат награди. В програмата е заложена и фотоизложба, посветена на 100-годишнината, а на финала се предвижда концерт, подготвен изцяло от талантливите ученици. Кулминацията на честванията ще бъде на 28 и 29 септември и на тези среща се очакват бивши ученици и учители, представители на българските училища зад граница.

„Уча в Пловдив“ бе част от групата пловдивски медии, които посетиха школото по повод годишнината. Намираме учениците в час по български език.

„По какво се различават изреченията? Какви глаголи са употребени в първия абзац и какви във втория?“, пита преподавателят Мария Стоилова, докато гимназистите четат на глас „Дивите джентълмени и чудовището“ на Дончо Цончев. Упражнението за вид на глагола видимо затруднява учениците, за които българският се явява чужд език.

„Една голяма част от децата са родени и израснали в Унгария. Повечето са от смесени бракове и по тази причина владеенето на езика е на различни нива. Там, където вкъщи се говори на български, децата идват с добра основа. Но има и такива, които започват съвсем отначало и им е доста трудно. Не само привързаността и патриотизмът ги води тук. В унгарското училище те могат да пренесат оценката си по български език, а в края на гимназиалния етап да се явят на матура“, обяснява директорът Светла Кьосева.

Александра Сираков се справя чудесно с езика, но говоримо. Не крие обаче, че има проблеми с граматиката, която счита за доста по-трудна от унгарската. „Дядо ми беше българин, баща ми смята, че традициите са важни. Той също се чувства българин и държи и аз да знам езика. Много пъти съм била в България – тя ми е като втори роден дом“, казва Алекс.

Бендегуз Агарди говори три езика – гръцки, български и унгарски. Обяснението е просто – майка му е българка, а баща му грък. Не крие, че причината да учи в българското училище е фактът, че майката Мария е учителка тук.

„Завърших новогръцка филология, а след това специализирах български език в Софийския университет. Занимавам се с чуждоезиково обучение, а в Унгария ме доведе любовта“, разказва историята си Мария Стоилова от Сливен. Мъжът й, с когото случайността ги среща преди 15 години, е роден в Будапеща и така тя се озовава в Унгария. От 7 години насам е преподавател в училището.

„Опитвам се по достъпен начин да преподавам сложната граматика, за да бъда максимално полезна на децата за предстоящия им зрелостен изпит по български език. Той е доста по различен от матурата за българските 12-класници. Една от темите, която е широко застъпена в теста, това е вид на глагола. Има условия, които изискват да се образува повелително наклонение от свършен и несвършен вид. Това е доста трудно за учениците, които посещават унгарско училище и чийто първи език е унгарският“, обяснява Мария Стоилова.

Училището в този си вид е създадено през 2004 година, когато унгарското законодателство позволява малцинства, които нямат компактно присъствие, да основават свои училища. Децата учат в унгарски или други училища, а тук идват един път седмично да изучават български език и народознание – комплексен предмет, който включва история, география, история на общността, фолклор и обичаи, малцинствени права. Училището се издържа основно от унгарската държава, но получава и субсидия от МОН по Постановление 334 за училищата в чужбина.

Повечето деца са емоционално свързани с България. От училището организират екскурзии, посещават културни забележителности, манастири. Учениците, които имат роднини в България, прекарват почти всяка ваканция при тях. 13-годишният Габор Барки има баба и дядо в Бяла, така че не пропуска лято край морето. Майка му е българка и това е основната причина да бъде в училището, за да овладява езика.

По-различен е случаят с Рая Спасова. В мига, в който започва да разказва как преди две години се озовава тук с родителите си, 16-годишното момиче избухва в плач. Трудно говори унгарски, затова я записали в сръбско училище. Тъй като баща й е сърбин, това е езикът, с който се справя без проблем. Семейството е от Видин, но безработицата там ги принудила да търсят препитание зад граница и така се озовали в Будапеща. Където Рая трябва да завърши средното си образование. На въпрос какви са плановете й за в бъдеще, тя казва: „Не знаех какво е носталгия. Ужасно ми липсват приятелите, роднините. Искам да се върна в България“.

ИСТОРИЯ

Първата стъпка е направена в тясно съдействие с българския пълномощен министър в Унгария Иван Стоянович и със свещеника отец Симов, по-късно Неврокопски митрополит Борис.  В истинско културно средище се превръща през 30-те години, когато директор е Никола Милев. Той създава библиотека, организира сказки и го превръща в истински народен университет.

В годините след Втората световна война училището преминава под ръководството на българското просветно министерство, през 80-те години се обогатява с гимназиален курс. През 2011 г. МОН се оттегля от управлението му.

Наследник на образователните традиции на българите в Унгария е Българското училище за роден език, създадено през 2004 г. от Българското републиканско самоуправление, изборен орган на българите в Унгария.

Своята 100-годишнина българското училище посреща с над 90 ученици от І до 12 клас, със съвременна материална база и собствени учебници.

БЪДЕЩЕ

Българската общност в Унгария наброява 6500 души. Идеята им е българското училище отново да заработи като редовно.

„Това зависи от помощта на българската и на унгарската държава. Моята роля е да посреднича между двете министерства на образованието“, казва Симеон Варга – застъпник на българската общност в унгарския парламент.

В момента 40 деца посещават българската детска градина, но като завършат нямат друг вариант, освен унгарско училище.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук