Българи го предадоха и българин го залови. Българи му потвърдиха присъдата

„Единствено утешение е, че българи го погребаха. Но … пак българи му скриха костите”, написа Любен Дилов-син по повод 147-та годишнина от гибелта на Апостола

Днес отбелязваме 147 години от гибелта на Апостола на свободата. В родното му Карлово тази сутрин беше отслужена възпоменателна литургия, а преди обед се проведе шествие от паметника на Левски до бащината му къща. Пловдив също се поклони пред монумента на Бунарджика, където положи цветя и американската посланичка Херо Мустафа.

Ето какво написа по повод 19 февруари на страницата си във Фейсбук писателят Любен Дилов-син:

Всяка година бесим дякон Васил Иванов Кунчев. Ако ви е трудно да кажете “ние” – приемете, че съм аз! И на мен не ми е леко да го напиша, но смятам, че трябва! Трябва да има паметник на предателите. И на 19 февруари е редно да се каже ясно: българи го предадоха и българин го залови. Българи му потвърдиха присъдата. Единствено утешение е, че българи го погребаха. Но … пак българи му скриха костите.

Българи го предадоха – това са Димитър Общи, Атанас поп Христов и даскал Иван Фурнаджиев-Топала. Последният – на 26. Х. 1872 г. в стаята на тетевенския мюдюрин и на 28 декември пред Мазхар паша, софийски мютесариф. Българин го залови при Къкрина – заптието Али Чауш-Помака. Тези имена ги дължим на себе си, дължим ги и на достойния ловчански свещеник Кръстьо, който беше натоварен с цялата ни колективна историческа вина.
Поне веднъж годишно – на 19 февруари – учителите по история и български език трябва да влязат във всеки един клас и за 45 минути да разкажат за предателите. Те са част от нашата историческа памет. Трябва да бъдат част и от личната ни памет, ако искаме да градим национален дух. Без предатели няма герои.

На по-малките ученици може би трябва да се чете главата от “Записки”-те на Захари Стоянов, където разказва за залавянето си след Априлското въстание. Да се анализира поведението на предателите, за които актът на издаване и залавяне е нещо напълно нормално. Особената им душа, която позволява да кажат на Захари: Дай си парите на нас, за да “не идат у кучетата”. “Дай ги на нас, да те споменаваме…”. Това са хората, които ще го предадат, даже не на аскера, че евентуално да иде на съд, а направо на башибозука. И големите, и малките българи трябва да бъдат накарани да разсъждават по темата какво ли означава последният запис в тефтерчето на Левски – “народе” и 4-те въпросителни след това. И защо така приличат на бесилки…

П.П. През 1881 Иван Топала е назначен за полицейски пристав, защото бил поборник, бил е в Диарбекир все пак…