След школата най-многобройни са фолклорните танцови и певчески формации, които дори имат свои фестивали
На българската нация не трябва да се гледа като разделена на останали в България и в чужбина. Това е посланието на реализираното мащабно проучване на българските общности зад граница, обхванало 80 дестинации в 17 страни по света. Фокусът на изследването, реализирано от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, са новите емигрантски общности.
Проведени са срещи с представители на над 300 български организации, извършени са теренни проучвания, анкетирани са 300 деца, които посещават български училища. Оказва се, че най-многобройни като организации, които създават българите зад граница, са училищата.
Само около една пета от българските мигрантски деца посещават български училища, защото те са доброволни организации. Положително на дейността им е създадената преди десет години Асоциация на българските училища. Тя играе ролята на посредник с българските институции, както и действащата програма “Роден език и култура зад граница”, възможността за финансиране на училищните дейности и извънкласни форми.
След училищата най-многобройни са българските фолклорни танцови и певчески формации, които дори имат свои фестивали. Те трудно се снабдяват с носии, но най-главният проблем е отделянето им от дейността на Българските културни институти зад граница. Институтите, предпочитали прояви на високото изкуство и не обръщали внимание на танцовите трупи, въпреки че към спектаклите имало гарантиран интерес, дори от чужденци.
Учените предлагат промени в Закона за народните читалища, с които да бъде дадена възможност да се регистрират български читалища в чужбина. Те препоръчват Българските културни институти да обогатят програмите си с традиционна култура. Учените установяват и много висок интерес към различни традиционни обичаи. Така например учениците във всяко българско училище зад граница изработват мартеници, сурвачки, боядисват яйца.
Изследователите описват възраждане на ролята на Църквата, особено в емигрантските общности в Америка. В миналото църквите зад граница, правени от българите, били своего рода народен дом. Като проблем обаче остава ниското заплащане на свещениците, които често се налагало да работят нискоквалифицирана работа, за да издържат семействата си, което пък влияе на авторитета им в енорията.
