Бизнесмени броят по 200 лева стипендия на студенти от Аграрния

Имаме 1800 дка земи и нашите възпитаници могат да видят как се случва производството, казва деканът на Агрономическия факултет доц. Божин Божинов

 

 

Бизнесмени броят по 200 лева стипендия на студенти от Аграрния университет с надеждата да си гарантират добре обучени специалисти, които след завършването си да наемат на работа. Земеделски производители от Свищов, Врачанско, Добричко и Русенско не се интересували непременно от отличниците, а от мотивирани млади хора, готови да приложат знанията си от университета в реалния бизнес. По-мощните бизнесмени били готови да дават и по една минимална работна заплата месечно при договор със съответния студент да работи при тях поне една година след дипломирането си.

„ Гладът за квалифицирани кадри е огромен”, коментира деканът на Агрономическия факултет на Аграрния университет доц. Божин Божинов. Финансови стимули предлагали главно полевъдите, при положение, че допреди четири-пет години спонсорството изобщо не съществувало като практика. Днес обаче производителите така се нуждаели от квалифицирани агрономи, че стартовата заплата не падала под 1000 лева, без да броим социалния пакет, който включва служебен автомобил, компютър и мобилен телефон.

Неслучайно специалностите от Агрономическия факултет са сред най-предпочитаните от студентите. „Растителни биотехнологии” се изучава единствено тук от висшите училища у нас. Вчера Аграрният университет започна прием на документи за предварителните изпити, които ще се проведат на 28 и 29 март. Като вход се признават и оценките от матурата. Факултетът приема общо 300 души. На въпрос има ли работни места за всички завършващи, деканът прави уточнението, че цедката на изхода е сериозна.

„В нашия университет вече се обучават студенти, които са трето поколение агрономи.  Мина времето, когато младите хора влизаха само да получат висше образование, без да се интересуват по-нататък от приложимостта на придобитите  знанията си. Идват кандидати с точно определено желание, например искат да учат декоративно градинарство, овощарство, лозарство, биологично животновъдство, аграрен туризъм. Една трета от студентите са второ поколение земеделци. Родителите им са завършили някогашния Висш селскостопански институт през 80-те години и днес вече са собственици на модерни стопанства. Затова изпращат децата си при нас да ги обучим. За нас обучението на такива мотивирани млади хора е удоволствие, защото си говорим на професионален език”, заявява проф. Божинов. Много от тях искали да разработват докторантури, но не и да останат да преподават в университета, тъй като трябвало да наследят семейния бизнес.

Университетът има 1800 дка земи, която използва за отглеждане, както на интензивни култури, така и на полски, факултетът разполага с 500 дка опитно поле и Демонстрационен център с модерна техника, така че студентите могат да видят как се случва производството. Само през миналата година 6 фирми предоставили техника за 4 млн. лева за тест драйв, за да може студентите да се обучават.

Агрономическият факултет може да се похвали с 8-12 Еразъм студенти годишно. Най-често младите хора пътували за обучение в Полша, Гърция, Турция, Чехия, Испания, Португалия.