Пловдив почете Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България

В Пловдив бе почетена 148-та годишнина от героичния подвиг на българския поет  и революционер Христо Ботев и неговата чета. Церемонията за Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България се състоя пред паметника на националния герой в Цар-Симеоновата градина.

Участие в церемонията взеха Военен духов оркестър, представителни формирования от пловдивския гарнизон, членове на комитет „Родолюбие“ и комитет „Васил Левски“, представители на държавната и общинската власт, ученици от пловдивски училища, обществени организации, културни институции. Десетки пловдивчани положиха венци и цветя пред паметника.

Водещият Ивайло Христов – актьор от Драматичен театър Пловдив, изпълни Ботевата поема „Хаджи Димитър“, а официалното слово произнесе Ина Иванова – носител на Награда „Пловдив“ в раздел „Художествена литература и хуманитаристика“.

Ето пълния текст на словото на Ина Иванова:

Уважаеми съграждани, скъпи гости!

“Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави”, пише Христо Ботев във вестник “Знаме” през 1875 година. Една година преди да слезе от кораба “Радецки” с още 205 четници и да дари живота си за освобождението на своето мило Отечество. На връх Камарата поетът Христо Ботев, син на даскал Ботьо Петков и Ивана Дрянкова, остава завинаги 28-годишен.

В безсмъртието няма възраст. Безсмъртие е постижимо единствено в сублимния жест на отдаденост, на посвещаване. Загиналите за българската независимост са били отдадени на каузата в името на лелеяната свобода. Днес ние не знаем – и дано не узнаем – дали бихме били способни на подобна саможертва. Способни и длъжни сме обаче да помним.

За пръв път този ден се отбелязва през 1901 година, на тогавашния 20 май (по Грегорианския календар), когато на връх Околчица се събират оцелели четници и граждани, за да се преклонят пред паметта на войводата си, поета Христо Ботйов.

Част от имената на Ботевите четници завинаги са съхранени в личното му джобно тефтерче. 9 на 13.5 сантиметра, с тъмновиолетови кожени корици, бележникът съдържа 86 страници, не всичките и не подред изписани. Между страниците е безценна редакция на стихотворението му за Васил Левски, вписани са и разходи от пътуванията му, свързани с революционната организация, а на предпоследната страница е вариант на писмото, писано на кораба и адресирано до приятелите му, което започва с: “Доброто, което струвам на ближният си, струвам го на Бога”.

Пак там с напрегнат, безпокоен като живота на Христо Ботйов почерк, са изброени имената на мъже от Орхание, Шабла, Трявна, Едирне, Враца, Габрово, Русчук, Пирдоп, Сливен, Тетевен и още, и още – една карта, очертала границите на мечтаната, на възжеланата от тях България. География на вярата и въплътената саможертвеност.

Тефтерчето Ботев предава на своя съратник Димитър Горов, още докато двамата са на кораба “Радецки”. Горов слиза на румънското пристанище Бекет, последна спирка преди “Радецки” да акостира на козлодуйския бряг. Натоварен е с мисията да пренесе писма до семейството и приятелите на Ботев, телеграма до европейските вестници и джобния бележник на поета. Съхраняват го после Тодор Пеев и наследниците му, а половин век по-късно, през 1940, книжовникът Никола Данчов, син на Георги Данчов Зографина, с вълнение прави джобното тефтерче на поета достояние на цялата българска общественост.

През целия си живот Христо Ботев се е уповавал на силата на писаното слово. И в поезията, и в публицистиката, и в революционните си дела. Всичките му житейски и бунтовнически митарства са подкрепени от убедеността, че думите съграждат и от Слово са направени човеците.

Затова заклинателно звучат “пътят е страшен, но славен” и “Жив е той, жив е”, затова му вярваме, когато въздъхва: “Не оставяй да изстине/ буйно сърце на чужбина/ и гласът ми да премине/ тихо, като през пустиня!”

Днес е важно да си припомним колко млади са били мъжете, посветили се на идеята за възкресението на България като независима държава. Българските възрожденци и четници са млади не просто житейски, а и душевно. Понеже само непрекършеният дух е способен на бунт, само той има глад и визия за бъдното, има сили и кураж да съзидава.

На 2 юни, в Деня, когато отдаваме почит на загиналите за свободата и независимостта ни, е редно да си припомним, че България се създава всеки ден, от всеки от нас – камък по камък, мисъл по мисъл. Че националната ни сграда ще оцелее не поради шумни, непременно жертвени жестове, а с помощта на ежедневната почтеност.

Дължим им го.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.