90 на сто от завършилите медицина, фармация, стоматология и военно дело се реализират по професията си, сочат данните на Рейтинговата система на висшите училища
Броят на студентите през 2017 г. намалява с над 10% в сравнение с 2013 г.
Делът на регистрираните безработни сред завършилите български висши училища през последните 5 години спада до 2,91%, сочат най-новите данни от Рейтинговата система на висшите училища за 2017 година, оповестени официално днес от МОН. За сравнение през миналата година процентът е бил 3,38% , а през 2013 година е надхвърлял 4. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада до 21,5% от над 23% в предходната. В същото време делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 48,56% от 47,34% преди година.
Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1075 лева при 1020 лева през миналата година. Най-висок за Пловдив достигат завършилите „Обществено здраве” в Медицинския университет – 2320 лева, следвани от „Медицина” – 1712.
Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления Медицина, Фармация, Стоматология и Военно дело. Безработица от над 4% е регистрирана единствено в 3 професионални направления – Религия и теология, Социални дейности и Материали и материалознание. За сравнение, година по-рано безработица от над 4% беше отчетена сред завършилите в 10 професионални направления. Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите Туризъм (19,29%).
Десетте професионални направления с най-високи средни доходи сред завършилите са: Информатика и компютърни науки; Математика; Комуникационна и компютърна техника; Обществено здраве; Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми; Металургия; Военно дело; Фармация; Медицина; и Електротехника, електроника и автоматика. Завършилите Информатика и компютърни науки в Софийския университет и Администрация и управление в Американския университет се отличават със среден месечен облагаем доход от над 3000 лева.
Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат приетите студенти в първи курс в направленията Медицина (5,57), Фармация (5,51) и Стоматология (5,46). С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направленията Животновъдство (4,29), Материали и материалознание (4,40) и Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми (4,40).
Софийският университет, Медицинският университет – София, и Химикотехнологичният и металургичен университет са трите висши училища в България с най-висок индекс на цитирания на научните публикации.
Данните в рейтинговата система показват, че броят на студентите във висшите училища през 2017 година намалява с над 10% в сравнение с 2013 година. Най-голям е спадът в броя на студентите в професионалните направления Икономика и Администрация и управление. В същото време се наблюдава съществено увеличение в броя на студентите, които се обучават в професионалните направления Медицина и Здравни грижи. „Приемът в последните четири години е намален от 65 000 на 51 000 свободни места, като приетите студенти за тази година са 51 000. От тях 38 000 се обучават за бакалаври. 79% от всички приети са в редовна форма“, съобщи министърът на образованието Красимир Вълчев.
Той посочи, че през следващата година няма да бъде утвърден прием в държавна поръчка в 15 професионални направления в различни висши училища – Икономика, Администрация и управление, Туризъм. Висшите училища, в които не бъде утвърден държавен план-прием, ще могат да обучават студенти платено.
По думите на министъра предстои промяна и на постановлението на Министерския съвет, с което се регулира приемът. В приоритетните направления с най-голям очакване недостиг на кадри за пазара на труда ще бъдат включени химическите, физическите науки, химични технологии, религия. В момента за такива направления в постановлението са посочени математика, информатика и компютърни науки и комуникационна и компютърна техника.
