Център за деца с аутизъм отвори врати днес в Пловдив. Той се намира в сградата на ДКЦ VI. Името на Центъра – И НИЕ МОЖЕМ / WE CAN TOO – разкрива идеята да работи с деца и родители за подобряване качеството на живот на малките пациенти с аутизъм. Центърът е резултат от няколкогодишен труд по реновиране на пространството, предоставено за безвъзмездно ползване за 10 години от Община Пловдив.
За реализирането на центъра фондация „I CAN TOO” обединява усилия фирми, частни лица и доброволци. Специалистите в него ще бъдат обучавани по световни програми за работа с деца с аутизъм. Това е първият по рода си Център, в който ще се създаде благотворителен фонд за подпомагане терапията на деца, чиито семейства са с ограничени финансови възможности. Разговореме с ръководителя на центъра София Тодорова.

-Дълги години се борихте и този център най-сетне е факт. Каква е нуждата и имате ли статистика за броя на децата аутисти?
-Заварихме пространството в плачевно състояние. Сградата е стара и ремонтът беше изключително тежък. Забавихме се 4 години, защото ходихме от фирма на фирма и от организация на организация, за да успеем да намерим съмишленици, които да ни подкрепят. Центърът е една от каузите на фондацията. Аз съм родител на дете с аутизъм и помагам на фондацията. Що се отнася до статистиката, тя е плачевна. Според данните на най-голямата организация към Европейския парламент, работеща за повишаване качеството на живот на хората с аутизъм – “Аутизъм Юръп”, децата аутисти през 1990 година са били 1: 1650, а през 2014-а съотношението е вече 1:68. Това е новата епидемия в света. Важно е обществеността да си даде сметка за какво става дума. Центърът е капка в морето за това, което трябва да се случи. Данните за тази година все още не са изнесени, но прогнозите са, че ще бъдат 1 на 45 деца в световен мащаб. Ние не сме по-добре. България изостава с диагностиката. Доскоро аутизъм се диагностицираше единствено в Александровска болница. Сега вече се появиха възможности и в големите областни градове. Ако Пловдив е 350 000, 1% от хората страдат от аутизъм. Това е нарастваща тенденция, така че колкото повече центрове се създадат за работа, толкова по-голям е шансът за напредък.
-Има ли все още родители, които си “крият главата в пясъка” и отказват да признаят и приемат проблема?
-То е като с много други заболявания. Това се дължи и на слабата диагностика. Работа на лекарите е да обърнат внимание на родителя, че детето има симптоми, които са от аутистичния спектър. Те могат да бъдат леки, но когато се вземат мерки навреме, проблемите могат да бъдат преодоляни. И впоследствие въобще да не личи, че човек е имал такъв проблем. След петата, седмата и от десетата година нагоре нещата стават стават много трудни за преодоляване. Често аутизмът се бърка с поведенчески проблеми.
-Смята се, че детето е агресивно или хиперактивно.
-Отдавна синдромът на хиперактивност и липса на концентрация е част от аутистичния спектър. Да, той е много по-лека форма, но трябва да се работи като с дете аутист.
-Коя е оптималната възраст за успешно лечение при диагностика?
-Колкото по-рано бъде диагностицирано едно дете и колкото повече се работи с него, толкова ефектът е по-голям.
-Как ще помагате на децата и родителите тук?
-По програми, които досега не са прилагани в България, и дават големи резултати. Ще изпращаме наши специалисти в чужбина, тук ще каним лектори. Ще гоним пълно оздравяване. Това ще бъде нашата ултимативна цел за всяко дете, с което започваме. Колкото и тежки да изглеждат нещата, когато то дойде при нас. Ще работим активно със семействата. В повечето центрове се работи на кабинетен принцип, където родителят остава детето при терапевта, а накрая той докладва резултата. В нашия център има 5 компютъра, които ще проследяват работата в петте кабинета и родителят ще може да следи какво прави терапевта и да се обучава от работата му. За да знае какво да прави като се прибере вкъщи, как да включва детето в ежедневни битови дейности и това да води до израстването му като социална личност. А не да го остави пред телевизора и да си върши домакинската работа. Това е катастрофално за развитието на детето с аутизъм. Тук ще учим родителите да могат да използват всяка една секунда от времето на своето дете – в магазина, по време на разходка или вкъщи, за излизане от състоянието на аутизъм.
-Какъв тип специалисти ще работят в центъра?
-Терапевти. Няма да ги разделяме на психолози и логопеди, а ще работим по програми в екип. Няколко души ще работят с едно дете, за да гоним максимални резултати.
Епидемия? Значи може да направим ваксини от генетичния материал на Петър Гайдаров, все пак е гений и това би трябвало да спре епидемията още преди да се е разразила масивно.
Dobre che pusnaha vakanciq, che aotizma e zarazen.
А горките журналистки, да ги ожали човек, те и болни работят, милинките…
Народната медицина има лек за епидемията: сварете 5 счукани ореха, 1 с.л.мед, два нарязани лимона с корите и 2 стари листа от проверено контролно по математика. Всичко това се вари 10 минути в 500 грама сливова ракия. Прецежда се и се приема по една чаена лъжичка 3 пъти на ден.
Коментарите са затворени.