Административният съд отмени уволнението на Иванка Киркова като началник на РУО-Пловдив

Магистратите намират за тенденциозно освобождаването й от ръководната длъжност при упражняване правомощията по неразумен, недобросъвестен и несправедлив начин

Административнен съд Пловдив отмени заповедта за уволнение на министъра на образованието и науката от 27 април т.г, с която бяха прекратени служебните правоотношения на Иванка Киркова като началник на Регионалното управление на образованието.  МОН трябва да заплати и 1000 лева за разноски по делото. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок.

Киркова бе освободена дисциплинарно на 5 юли 2021 г., след което тя оспори уволнението си и Административният съд се произнесе в нейна полза. Впоследствие ВАС потвърди решението на първата инстанция. Киркова бе възстановена на длъжността началник на РУО-Пловдив на 28 април, но само за ден, тъй като с нова заповед на министъра бе освободена отново с мотива, че не притежава нужните за поста дигитални компетенции.

Ето решението на Административния съд от 1 август 2022 година:

За да издаде процесната заповед, дисциплинарно наказващият орган е приел, че следва да прекрати служебното правоотношение с жалбоподателката К. поради наличие на обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения – не отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на длъжността „началник на РУО“ и в утвърдената от министъра на образованието и науката на 12.02.2021 г. длъжностна характеристика – не притежава изискуемата дигитална компетентност т.5 „Дигитална компетентност” от раздел XI.

Съдът намира, че процесният административен акт е издаден при липса на предпоставките на посоченото в него правно основание –  чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл и в противоречие с целта на закона. Освен това актът – предмет на съдебния контрол за законосъобразност, е постановен в нарушение на основни принципи в административния процес, установени в чл. 4, чл. 7 и чл. 9 АПК – принципите на законност, истинност и служебно начало. Съдът намира, че посочените от органа по назначаването фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си.

Не е ясно каква точно е връзката между посоченото в оспорената заповед решение / 357/2017 г. на Министерски съвет и длъжностна характеристика за заеманата от жалбоподателката К. длъжност относно изискванията за допълнителна квалификация. Твърденията на ответника за завишените изисквания за заемане на длъжността „началник на РУО” във връзка е електронния документооборот и Закона за електронното управление, по никой начин не обосновават обективна невъзможност на жалбоподателката да изпълнява задълженията си, тъй като не въвеждат нормативно променени изисквания за заемане на длъжността.

Нещо повече, посоченото в заповедта като основание изменение на чл.15 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, с което се създава ал.2 относно изискванията за дигитална компетентност, касае именно условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация. Поради това проверката на дигитална компетентост /знания и умения/ представлява част от установяване и проверка при извършването на ежегодното оценяване на служителя, а не опира до наличието на документи, удостоверяващи наличието на такива знания, тъй като дигиталната компетентност на служителя се отнася до конкретните компютърни умения, които служителят проявява и прилага при изпълнение на своите задължения. Изискването за дигитална компетентност е регламентирано в показателите за оценка, уреждащи необходимите компетентности на държавния служител, съгласно цитираната промяна в чл.15, ал.2 от Наредбата, и в които са включени също управленска компетентност, ориентация към резултати, умения за работа в екип и комуникативна компетентност. Това са такива компетентности, които не подлежат на установяване единствено и само с документи за придобита квалификация, а могат да се установяват на база постигнатите от държавния служител резултати при изпълнение на възложените му функции. Самият орган в заповедта си е посочил, че се касае за „притежаване на специфични знания и умения за работа със съществуващата технологична инфраструктура“, както и за „умения за работа с цифрови технологии“.

Никъде в заповедта не е посочено, че жалбоподателката не може да се справя с някое от посочените в длъжностната характеристика изисквания, касаещи дигиталната компетентност. В същото време от жалбоподателката са представени с жалбата доказателства относно приемането на вътрешни правила за документооборота и информационно – деловодната дейност, както и въвеждането на системата за управление на документооборота и работния поток Еventis R7, както и правила за приемане е изпращане на документи и съобщения чрез Системата за сигурно електронно връчване, заповед № РД-01-420 от 16.04.2021 г. на началника на РУО – Пловдив И.К. за въвеждане на промени в Системата за финансово управление и контрол на РУО – Пловдив. Всички те доказват, че като началник на РУО – Пловдив жалбоподателката е организирала и ръководела дейността по осигуряване на дигиталното управление, защита на лични данни на повереното й учреждение, провеждала е видеоконферентни връзки, а от годишната й оценка за 2020 г. става ясно, че е осигурено безпоблемно обучене на учениците от разстояние в електронна среда, предвид специфичната ситуация с Ковид – 19.

Нещо повече, от приложените по делото от проведени годишни атестации на жалбоподателката за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. е видно, че изпълнението на служебните задължения е оценено от органа по назначаването с най-висок резултат, а именно „Изпълнението надвишава изискванията“. Прави също впечатление, че длъжностните характеристики за длъжността „началник на РУО“ за 2020г. /л.723/ и 2021г./л.646/ включват абсолютно едни и същи изисквания по отношение на дигиталните компетентности, което отново доказва, че посочените в процесната заповед нови изисквания не са нови. Освен това се предполага, че при оценяването на държавния служител, тези дигитални компетентности са били взети под внимание от органа по оценяването/ назначаването с атестацията за 2020 г., тъй като предвид предходното уволнение на служителката, атестация не е била извършвана.

По делото с жалбата са представени и доказателства за това, че за периода 2016 г. – 2018 г. жалбоподателката е участвала в няколко различни обучения, както са представени и дипломи за завършено висше образование – магистърска степен по специалност „Индустриален мениджмънт“ с придобита квалификация „инженер – мениджър“, която сама по себе си предполага високи знания в областта на информационните технологии; допълнителна професионална подготовка „Професионална педагогика“; диплома за завършено висше образование по специалност „Счетоводство и анализ“, удостоверение за професионална квалификация по „Туризъм“.

При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че в настоящия случай предпоставките на  чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на оспорващия не са осъществени, тъй като реално липсва годно фактическо основание. Изложеното като основание, на първо място е твърде субективно, липсва ясно и точно посочване кои задължения не е възможно да изпълнява, кои факти и обстоятелства доказват или поне навеждат на този извод, не е ясно с кои свои действия/бездействия е възпрепятствал качеството и сроковете и на кои спешни и неотложни задачи.

В допълнение следва да се посочи, че в деня, в който е възстановена и допусната на работа следствие на отменена с влязло в законна сила съдебно решение предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение, на жалбоподателката й е връчена процесната заповед за прекратяване служебното правоотношение на осн.  чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл. Фактът, че още на същия ден, от който е възстановена на работа, е издаден процесният акт, липсата на фактически основания за прекратяване служебното правоотношение, сочи на тенденциозност и с цел освобождаване жалбоподателката от заеманата длъжност.

При проследяване на фактите в хронологичен ред се установява, че в рамките на един ден органът по назначаването допуска до работа жалбоподателката и същевременно издава и връчва процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Поредицата от действия очевидно не целят обезпечаване на работата и по-добрата функционалност при организация и изпълнение на заложените дейности, а освобождаване на конкретен служител, в случая жалбоподателката от заеманата длъжност. Оспорената заповед е издадена при упражняване правомощията по неразумен, недобросъвестен и несправедлив начин. Налице е типичен пример за превратно упражняване на власт, защото в случая, не се преследва целта, заложена от законодателя, а други цели, които предвид обективните факти по делото са незаконосъобразни. Възстановяването и допускането до работа и прекратяване на служебното правоотношение на осн.  чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл в рамките на един ден сочи на действия на органа, които са упражнени превратно.

Предвид изложеното, съдът намира правомощията на органа по назначаването за упражнени превратно с оглед заобикаляне законовите последици от отмяната на предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение на К. с влязло в сила съдебно решение и в нарушение на правото на незаконно уволнения служител да бъде възстановен на предишната заемана от него длъжност.

Eто как коментира решението на съда Киркова в личния си фейсук профил:

„Истината винаги е само една!

С поредна огромна благодарност към българския съд, към Бог, към семейството ми, към адвоката ми, към приятелите ми, към всички /не/познати, които ме подкрепиха и ме подкрепят!

“Умът е градина, в която волята е господар!”

Разбира се, че съм удовлетворена и щастлива! Всяка малка или голяма победа ме радва и мотивира!”