Висшето училище бе домакин на уебинар на ЕК за иновации в агрохранителните системи, ще изгражда лаборатория за анализ на почвения микробиом и изследване на селскостопански растения

За създаване на нова платформа за обмен на знания, добри практики, опит и утвърждаване на Пловдив като регионален иновационен хъб по биоикономика и устойчиви агрохранителни системи – около тази идея се обединиха участниците в уебинар на Европейската комисия, чийто виртуален домакин бе Аграрният университет. На онлайн семинара си дадоха среща учени и политици от страните членки на ЕС, Балканите, Китай, Индия, Пакистан, Южна Африка, Етиопия, представители на ООН. Сред основните теми на дискусията бяха приоритетите в политиката за агрохранителните системи на международно ниво и придобиването на нови умения, европейската лаборатория за агроекология и мрежа за научноизследователска инфраструктура.

“В Пловдив ще се изгради добра инфраструктура и ще се повиши капацитетът на учените в нови области със средства на ЕК”, каза ректорът на Аграрния университет проф. Христина Янчева.

Заместник-ректорът проф. Владислав Попов, който е представител на България в постоянния комитет за аграрни науки в Европейската комисия, съобщи, че започват работа съвместно с Университета по хранителни технологии, Тракийския университет и Института по гората към БАН по мащабния проект „PlantHealth“. Той е насочен към състемно изследване на растителното здраве и по него тази година ще се усвоят предпроектно 50 000 лева, а останалите средства ще дойдат по ОП „Наука и иновации“. Предвижда се в Аграрния университет да бъде изградена централната лаборатория с модерна апаратура за анализ на остатъчни количества пестициди и тежки замърсители, на почвения микробиом, както и на селскостопански растения. Инвестицията ще е на стойност 17 млн. лева.

Най-новият проект на Аграрния университет е по националната програма на МОН „Европейски научни мрежи“ и цели повишаване капацитета на учените от вуза в областта на биоикономиката. Крайната цел е те да оформят екипа, който да планува и направи дизайна на регионалния хъб по биоикономика. Към проекта ще бъдат присъединени и 30 млади учени, които ще обменят опит със свои колеги от Дъблин и Вагенинген.

Паралелно с това висшето училище, заесно с още три партньорски организации, работи и по Националната научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“. Основните компоненти, по които ще обединят усилия и опит, са ролята на климатичните промени за приспособяване на земеделското производство, създаване на нови сортове, устойчивост на екосистемите и намаляване замърсяването на почвите и водите, качество и безопасност на храните. По програмата са привлечени 500 учени от Аграрния, Тракийския, Софийския и Университета по хранителни технологии, БАН и Селскостопанска академия.

Университетът е партьор и по програмите за интелигентно растениевъдство и интелигентно животновъдство. Използването на дронове, изкуствен интелект, сателитни изображения, база данни с отворен достъп ще помагат на земеделските производители да оптимизират употребата на пестициди и торове и да увеличават добивите.

Работата на учените от университета е в пряка връзка със Зелената сделка на ЕК, чиято цел е намаляване на химията в земеделието и увеличаване на площите за биологично земеделие в Европа до 25 %.  В България едва 4 % са заети от биопродукция.

ПУБЛИКУВАЙ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.