Представители на публичния и частния сектор се събраха на втора работна среща за създаването на регионален хъб за биоикономика, чийто инициатор е Аграрният университет.

Ректорът проф. Христина Янчева представи на участниците присъединяването на висшето училище като пълноправен партньор в BIOEAST Bioeconomy Educational Hub – образователна мрежа от шест европейски университета в областта на биоикономиката. Целта на мрежата, създадена от Инициативата за развитие за биоикономика, е повишаване на нивото на образование и научен капацитет в държавите членки и трансфер на знания и умения. Аграрният университет от няколко години активно разработва обучителни програми по биоикономика със съдействието на водещи европейски висши училища – във Вагенинген, Нидерландия, в Дъблин, Ирландия и в Болоня, Италия, чиито учени обучават и наши преподаватели.

„Създаването на регионален хъб за биоикономика в област Пловдив е логичното продължение на заложените от университета цели“, заяви зам.-ректорът по научна и проектна дейност проф. Владислав Попов. Той подчерта, че такъв тип организации на висши училища, фирми в областта на агро храните, горските и био базираните ресурси, професионални браншови организации и държавни, научни и публични институции, вече съществуват в Европа, като стремежът на Европейската комисия е да бъдат създадени поне 100 “живи лаборатории” по агроекология и биоикономика в различните държави в следващите години.

Членовете на хъба ще могат да допринасят за дейността му със своите знания и практически опит, технологии и добри практики, ще обучават служители и ще се повишава капацитета на мениджърите.

Марияна Хамънова от „Клийнтех“ коментира, че една от основните задачи на бъдещия хъб ще е да се разработват иновационни инструменти, технологии и материали за създаване за кръгова икономика на регионално ниво спрямо локалните нужди, които да бъдат тествани и демонстрирани. Ще се разработват и различни бизнес модели.

Бившият за.-министър на иновациите и растежа Карина Ангелиева посочи важността на реалното въздействие от хъба, а именно конкретни, измерими и качествени резултати за местната икономика, земеделие, промишленост, образование. Според нея е нужно да се създаде работеща регионална екосистема, съставена от академични и научни институции, бизнес, публични органи и регионални власти, крайни потребители и граждански организации. Тя предложи първата работна година от създаването на хъба да бъде посветена на разработване на пилотни научноизследователски проекти, които да бъдат тествани в реални бизнес условия и да бъдат приложими към конкретните нужди на областта. Може да бъдат инициирани и състезания за млади предприемачи и учени, които да разработват решения и дори да се създадат стартъпи. Ангелиева отбеляза нуждата от изработване на регионална иновационна стратегия по биоикономика с помощта на местните власти. Тя е на мнение, че хъбът трябва да бъде регионален център за комуникация и информация относно достъп до финансиране на инвестиции в кръговата икономика и споделяне на добър опит. Важно условие за успех на инициативата също е да има инвестиции във физическа изследователска инфраструктура, технологичен център, където да се извършва разработването и тестването на решенията.

Всички участници се обединиха около идеята за регистриране на юридическа форма на Регионалния хъб и за по-нататъшната работа в тематични работни групи по подобласти.

Срещата продължи с онлайн включване на водещи учени от университетите във Вагенинген, Нидерландия и Центърa по биоикономика BIOrbic, Ирландия.