Южноафриканските студенти зарязваха по сандали и потник в масивите край Брестник. Винарската изба на университета, която отглежда 400 сорта, отвори две обновени дегустационни
Своя марка вино с логото на вуза пусна Аграрният университет, който днес черпи с мавруд и тамянка в масивите край село Брестник. В традиционното зарязване участие взеха десетки официални гости, сред които посланикът на ЮАР Ванеса Калверт и турският консул в Пловдив Хюсеин Ергани.
„Като нашето вино няма на българския пазар, затова решихме да регистрираме университетска марка”, обясни деканът на Лозаро-градинарския факултет доц. Красимир Михов.
Церемонията навръх Трифон Зарезан започна с водосвет за здраве, а ректорът проф. Христина Янчева лисна менче червено вино в масива с пожелание за добра реколта.
За първи път в ритуала се включиха и чуждестранните студенти от Южноафриканската република, които са в Пловдив от месец. Десет са бакалаврите, а шестима магистрите, които се обучават в специалност „Растителна защита” на английски.
18-годишната Инокентия Мамутхибеди смая всички с появата си, тъй като пристигна край масива по сандали и с потник. Оказа се, че първокурсничката е облякла традиционна за страната й носия, която включва светлосиня пола на фигури и кърпа от същия плат за главата.
„И ние зарязваме, тъй като лозарството е от голямо значение за нашата страна, но е доста по-различно от това, което виждам тук”, разказа смуглата красавица, за чийто късмет времето бе достатъчно топло. Амбицията й, след като завърши, е да подкрепи семейството си, което иска да основе собствена ферма. По предварителна договорка обаче трябва да работи четири години в местната управа на своя щат. Инокентия вече има запас от най-важните изрази на български. Поздравява с „Добър ден” и „Здравей”, пита „Как си”, а ако на нея зададат този въпрос, отговаря: „Горе-долу” или „Аз съм добре”. Казва само, че й липсват неделните литургии в църквата, тъй като била католичка. От висшето училище обещаха още тази седмица да я заведат в пловдивската катедрала „Св. Лудвиг”.
Айзък Зондо пък хвана лозарската ножица, облечен с бяла риза и черна папийонка. На една от лекциите му обяснили какво ще се случва на 1 февруари, затова решил да се премени подобаващо. Вече е пробвал традиционни български бели и червени вина, които доста похвали.
Че южноафриканците са отлични танцьори стана ясно на веселбата след приключване на официалната част. Чернокожите студенти се хванаха на хорото, редом до професионалните танцьори, и се справиха безпогрешно със стъпките.
8 студенти от Молдова, които са в Аграния университет за един семестър по програма „Еразъм”, също станаха свидетели на празника.
С две напълно обновени дегустационни зали се похвали ръководителят на винарската изба на университета Ламбрин Топузлиев. Едната е в битов стил за тези, които искат да се насладят на консумацията на различни видове еликсири, а другата е обзаведена по всички изисквания на ЕС за експертни дегустации.
„При нас се правят доста опити и експерименти. Често се свикват дегустационни комисии, за да се оцени виното и да се установи дали експериментът е подходящ или не. Имаме намерение тази година да повишим капацитета, защото се увеличават клиентите на избата”, обясни Топузлиев. В момента бутиковата винарна, специализирана за производство на малки партиди с научна цел, прави 15 тона вино. Гордее се със 70 различни сорта вино и над 400 сорта грозде. Това я нарежда на второ място в Европа по събрана сортова колекция след Монпелие, Франция.
Университетската винарна предложи на гостите днес мавруд и тамянка.
„Това са два стари български сорта, с които България се е прославила. При нас лозичките са на 7 години. Изкоренихме старите, които не дават добър потенциал на гроздето, и засадихме нови от прогресивни сортове. За първи път в България именно при нас се прави експеримент на мавруд на различни подложки, за да видим как влияе на качеството на гроздето”, похвали се още Топузлиев. И уточни, че работят в тясно сътрудничество с чужди университетски винарски изби и с шата от Франция. Винарната на пловдивското висше училище е една от 28-те университетски в света.
Перспективите за развитие в сектора се явяват магнит за кандидат-студентите. Дори начинаещи агрономи без стаж започвали със стартова заплата от 1500 лева.
