Във всичките ни държавни изпити са включени хора от практиката, казва ректорът на висшето училище проф. Димитър Греков
С 658 първокурсници започна днес новата академична година в Аграрния университет. Тя ще бъде и юбилейна за висшето училище, което през октомври ще отбележи тържествено своята 70-годишнина. По традиция абсолвентите предадоха символите на плодородието на новоприетите на официалната церемония по откриването в аулата на вуза.
– Проф. Греков, доволен ли сте от приема и какви са очакванията за новата академична година?
– Не може да няма удовлетворение в началото на една нова учебна година, защото това е едно предизвикателство не само към преподавателите, но и към тези млади хора, които идват в нашата Алма Матер. Естествено, има и неудовлетворение от това, че държавната поръчка е изпълнена на 89%, но сами си даваме сметка, че всеки ректор се стреми към повече студенти, за да може бюджетът да бъде по-висок. Същевременно трезво, ясно и точно си даваме сметка, че един университет като нашия може да обучава агрономи за цялата страна. Всичко останало означава, че го правим само заради бюджета. Ако държавнически се мисли, смятам, че и тези приети 658 студенти са достатъчни за аграрното производство в България. Имаме много нови бакалавърски и магистърски програми. Така че няма разочарование, напротив – има надежда, че започваме една прекрасна година за Аграрния университет, която е част от 70-годишнината. Удовлетворение, че посрещаме студентите с реновирани над 73 аудитории и учебни зали.
– Не успяхте да се преборите за общежитията и столовете, но да се надяваме, че и това ще се случи.
– Да, това е важно за един университет, но всички първокурсници ще бъдат настанени в общежитията. Надяваме се, че и управляващите, и тези, които стопанисват студентските столове и общежития, ще разберат, че е най-важно е собственикът в един кампус да бъде един и това да е университетът. В крайна сметка сега ситуацията е такава и ще продължаваме напред.
– Непрекъснато се говори за връзката между бизнеса и науката. Доколко е реално компаниите да участва в писането на учебните планове и програми?
– Този въпрос го поставихме преди осем години. Непрекъснато работим с практиката, с науката. Във всички наши държавни изпити са включени хора, които са от практиката. След това дават оценка и предложение за това кое и как трябва да се направи. Естествено, ние отчитаме, че има една субективност, защото това са хора от различен бизнес. Ето, мога да дам пример – ние за първи път, вследствие на това, че видяхме, че в европейските програми в държавен фонд „Земеделие” се стартира с биологично земеделие, и открихме такава специалност. Имаше един ръст в записването на студентите, но в един момент хората предпочитат да имат по-широка основа на образованието, каквато дава агрономството, а след това да специализират. Науката трябва да вървим преди практиката и, ако създадем тази сплав, би се получил добър резултат.
– Мотивирани ли са фирмите за комуникация с висшите училища?
– Мотивирани са, когато искат да си подберат кадри и да вземат готов, обучен човек. Трябва да си дадем ясна сметка, че икономическото състояние не е много добро в държавата и студентите се нуждаят от допълнителна финансова подкрепа. Това могат да направят фирмите. И по такъв начин могат да се ориентират в избора си по-рано. А не да дойдеш накрая и да кажеш: предпочитам този си студент, защото е отличник. Когато в началото го мотивираш, той ще се задълбочи в познанията си и така фирмата ще има по-добър специалист. Така че приканвам бизнеса за още по-голяма активност, за да може да каже от какви кадри има нужда и в каква посока да ги обучаваме.
– Има ли фирми, които стимулират със стипендии студентите?
– Имаме много фирми и бих казал, че възможността за реализация на студентите е много по-голяма. Не говоря само за най-големите фирми, които се занимават с продажба на различни технологии, пестициди, а и за онези, които имат реално производство. За мен това е по-важното, защото , да, търговец можеш да бъдеш, но когато имаш какво да търгуваш.
– Какъв процент студенти са се реализирали по специалността си от последния випуск?
– Имаме собствено проучване, защото данните, които дава Министерството на земеделието, не са точни. Много от студентите започват в собствената ферма или като земеделски производители и те не са отразявани в тази статистика, която се води в министерството. Нашето проучване показва, че 85 процента от завършилите „Растениевъдство“ веднага успяват да се реализират. Има студенти, които продължават обучението си, други се преквалифицират. Силата ни е, че при нас идват мотивирани хора. Особеното на тази кандидатстудентска кампания беше, че веднага след първо класиране записахме тези около 45 процента. И на второ класиране записахме останалите 40, което означава, че тези хора идват единствено и само при нас. Досегашният ми опит като ректор 8 години сочеше, че се колебаят, но вече не е така.
